Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа.
Отстъпват с поглед, после пак напред и играта се разгръща, симетрията се разваля.
Тогава започва копнежа.
Фигурите оживяват, погледите стават дръзки, напред са най-силните фигури - страстта... изкушението...желанието...
А всичко е игра...
Игра на симетрия!
© Веирас Йердна All rights reserved.