20 mar 2010, 19:48

Симптоми на нежност

746 0 1

Казват, всичко се забравя,

ала спомените не гладуват.

Те се хранят, пък аз чакам

те да спрат да съществуват.


Замръзват принципите вече.

Оставих ги отвън да постудуват.

Умът ми се изплъзва надалече.

Симптомите на нежността изплуват.


Не заслужаваш да съм нежна с тебе!

Ала ръцете ми не слушат.

Разумът у мен преди кънтеше.

Чувства, знае той, че не мируват.


И вътре в мен отново се надига

онова цунами от забравени мечти.

Дори Вселената на тях намига -

Във миг отново ги свести.


Не искам разочарования вечни!

А ти и аз сме неминуемо едно!

Страданията, знаеш, безконечни

ще ни завъртят отновo шеметно.


Няма  начин нищо да забравя!

Поне за миг ме остави сега -

свободата за последно да пославя,

защото ще ме хване разумът в капан.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...