23 sept 2018, 16:43

Синевата на безкрая

  Poesía
336 0 0

Обичам морските вълни -

пенливи, буйни, диви -

във тялото ми да се разбиват

и да пречистват моята душа...

Обичам пясъка седефен

по кожата ми залепен -

и той блести и аз блестя -

блести душата ми - цялата-

пречистена от горестта...

И чайки над морето реят се...

Поисках в чайка да се превърна,

за да мога да летя над морето,

там към хоризонта.

И  крилете ми почуствали премала

към морето да ме снишат,

за да се слея със синевата на безкрая...        

   

  22.09.2018 г.          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...