23 sept 2018, 16:43

Синевата на безкрая

  Poesía
332 0 0

Обичам морските вълни -

пенливи, буйни, диви -

във тялото ми да се разбиват

и да пречистват моята душа...

Обичам пясъка седефен

по кожата ми залепен -

и той блести и аз блестя -

блести душата ми - цялата-

пречистена от горестта...

И чайки над морето реят се...

Поисках в чайка да се превърна,

за да мога да летя над морето,

там към хоризонта.

И  крилете ми почуствали премала

към морето да ме снишат,

за да се слея със синевата на безкрая...        

   

  22.09.2018 г.          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...