12 jun 2012, 10:05

Синхрон

  Poesía
634 0 1

Синхрон

 

Синхрон между разум и чувства,

аз преоткривам моите духовни блудства,

търся вътрешната си опора,

моята истинска изгора,

която да ми действа като лятна отмора,

мисловно съзидавам,

оценявам,

но и на огнени страсти се предавам,

вярна, вярна на себе си оставам!

 Аз силата на изгарящото от трепет щастие ще привлека,

дрехата на оптимизма от себе си няма да съблека,

на водопад от небесни обещания се нося,

милост за себе си не прося!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Сомова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....