12 июн. 2012 г., 10:05

Синхрон

629 0 1

Синхрон

 

Синхрон между разум и чувства,

аз преоткривам моите духовни блудства,

търся вътрешната си опора,

моята истинска изгора,

която да ми действа като лятна отмора,

мисловно съзидавам,

оценявам,

но и на огнени страсти се предавам,

вярна, вярна на себе си оставам!

 Аз силата на изгарящото от трепет щастие ще привлека,

дрехата на оптимизма от себе си няма да съблека,

на водопад от небесни обещания се нося,

милост за себе си не прося!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Сомова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...