12.06.2012 г., 10:05

Синхрон

626 0 1

Синхрон

 

Синхрон между разум и чувства,

аз преоткривам моите духовни блудства,

търся вътрешната си опора,

моята истинска изгора,

която да ми действа като лятна отмора,

мисловно съзидавам,

оценявам,

но и на огнени страсти се предавам,

вярна, вярна на себе си оставам!

 Аз силата на изгарящото от трепет щастие ще привлека,

дрехата на оптимизма от себе си няма да съблека,

на водопад от небесни обещания се нося,

милост за себе си не прося!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Сомова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...