12.06.2012 г., 10:05

Синхрон

630 0 1

Синхрон

 

Синхрон между разум и чувства,

аз преоткривам моите духовни блудства,

търся вътрешната си опора,

моята истинска изгора,

която да ми действа като лятна отмора,

мисловно съзидавам,

оценявам,

но и на огнени страсти се предавам,

вярна, вярна на себе си оставам!

 Аз силата на изгарящото от трепет щастие ще привлека,

дрехата на оптимизма от себе си няма да съблека,

на водопад от небесни обещания се нося,

милост за себе си не прося!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Сомова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...