СИНИТЕ ОЧИ НА МОЯ БОГ

... в молитвените шепоти на храма в зори запалих късата си свещ,

и попът – вече светнал 300 грама, тропарите начена с глас горещ,

не знам до милостивия ми Господ дали достигна и гласецът мой? –

за живите поисках нещо просто – да дишат, а за мъртвите – покой,

отвъд баща ми пак да ме прегърне, като му дам пунгията с тютюн,

понеже идат зимите кахърни – за мама! – дълъг път и нов бастун,

а аз да пея с летните авлиги! – какво, че вече слизам към стоте? –

да пиша невъзможните си книги, все някой нявга ще ги прочете,

да бъдат добрини и светли друми! – пред моите прекрасни синове,

доде летях след кротките си думи, над мен се сцепи куполът надве! –

и в храма плащаницата се свлече, и аз потънах в погледа Му син.

Видя ме Бог – и тихичко ми рече: – За теб, братле, е моето Амин!