4.09.2024 г., 20:02

Сините очи на моя Бог

300 1 1

СИНИТЕ ОЧИ НА МОЯ БОГ

 

... в молитвените шепоти на храма в зори запалих късата си свещ,

и попът – вече светнал 300 грама, тропарите начена с глас горещ,

не знам до милостивия ми Господ дали достигна и гласецът мой? –

за живите поисках нещо просто – да дишат, а за мъртвите – покой,

отвъд баща ми пак да ме прегърне, като му дам пунгията с тютюн,

понеже идат зимите кахърни – за мама! – дълъг път и нов бастун,

 

а аз да пея с летните авлиги! – какво, че вече слизам към стоте? –

да пиша невъзможните си книги, все някой нявга ще ги прочете,

да бъдат добрини и светли друми! – пред моите прекрасни синове,

доде летях след кротките си думи, над мен се сцепи куполът надве! –

и в храма плащаницата се свлече, и аз потънах в погледа Му син.

Видя ме Бог – и тихичко ми рече: – За теб, братле, е моето Амин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...