4.09.2024 г., 20:02

Сините очи на моя Бог

299 1 1

СИНИТЕ ОЧИ НА МОЯ БОГ

 

... в молитвените шепоти на храма в зори запалих късата си свещ,

и попът – вече светнал 300 грама, тропарите начена с глас горещ,

не знам до милостивия ми Господ дали достигна и гласецът мой? –

за живите поисках нещо просто – да дишат, а за мъртвите – покой,

отвъд баща ми пак да ме прегърне, като му дам пунгията с тютюн,

понеже идат зимите кахърни – за мама! – дълъг път и нов бастун,

 

а аз да пея с летните авлиги! – какво, че вече слизам към стоте? –

да пиша невъзможните си книги, все някой нявга ще ги прочете,

да бъдат добрини и светли друми! – пред моите прекрасни синове,

доде летях след кротките си думи, над мен се сцепи куполът надве! –

и в храма плащаницата се свлече, и аз потънах в погледа Му син.

Видя ме Бог – и тихичко ми рече: – За теб, братле, е моето Амин!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...