Синоптична прогноза

25 abr 2015, 20:46

Poesía » De amor

521 0 1

Непознат мъж по тротоарите крачи

в този сив ден глухоням, изтрезнял.

Няма мисли тук, а въпросите значат

грешна стъпка в още повече кал.

По чадъра ми - купол на църква,

отморяващ дъжд монотонно вали.

Кръгли локви - в окръжности стъпват

изморените бели мъгли.

И дъждът мушва пръсти студени.

Несъзнателно вдигаш срещу него яка.

Отминава такси... Сякаш не навън - вътре в мене

този дъжд не се наваля...

Дай ръка да прескочим с теб двама

през безбройните плаващи острови.

Дай ръка. Стига толкова вървя по вода!

И ще станем двама влюбени просто

от далечни мъж, чадър и палто и жена.

24.04.15

Велико Търново

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.