Синоптична прогноза
Непознат мъж по тротоарите крачи
в този сив ден глухоням, изтрезнял.
Няма мисли тук, а въпросите значат
грешна стъпка в още повече кал.
По чадъра ми - купол на църква,
отморяващ дъжд монотонно вали.
Кръгли локви - в окръжности стъпват
изморените бели мъгли.
И дъждът мушва пръсти студени.
Несъзнателно вдигаш срещу него яка.
Отминава такси... Сякаш не навън - вътре в мене
този дъжд не се наваля...
Дай ръка да прескочим с теб двама
през безбройните плаващи острови.
Дай ръка. Стига толкова вървя по вода!
И ще станем двама влюбени просто
от далечни мъж, чадър и палто и жена.
24.04.15
Велико Търново
© Елица Кръстева All rights reserved.
