19 ago 2009, 23:39

Синя кръв

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

Нещо някому "просветва"
и жена му го харесва.
И се почва - с вековете -
поколения от песове.
Тъй ценената особеност
най-подир се подчертава.
Не за верността в очите -
за медалите и славата.
Ясно - тук кръвта е "чиста",
но кое за мен е жалкото?

Кучетата - породисти.

А стопаните - по-малко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За жалост е така в повечето случаи!
  • "Ценената особеност" никога не е в навалицата.И е толкова рядка...
    Но както казваш в едно твое стихотворение - всичко започва от виждането...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....