28 sept 2012, 20:44

Синя луна

  Poesía
1.1K 0 15

 

Вдъхновено от:  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287062

 

 

 

 

Синя луна, толкова синя,
сякаш морето се впива във нея.
На масата пълна чаша с тъга,
ако заплача, и тя ще прелее.

Тъмна нощ, толкова тъмна,
а е тихо, само вятър я реже.
Ако мога без теб да осъмна,
ще открия във утрото нежност.

 

Празна стая, толкова празна,

по стените сенки от минало.

Прозрачни са, а ми разказват

как небето е вече изстинало.

 

Няма врата, толкова няма,

точно тя да говори ми липсва.

Луната е бяла само за двама.

Тази нощ  синьо разплисква.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...