28.09.2012 г., 20:44 ч.

Синя луна 

  Поезия
933 0 15

 

Вдъхновено от:  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287062

 

 

 

 

Синя луна, толкова синя,
сякаш морето се впива във нея.
На масата пълна чаша с тъга,
ако заплача, и тя ще прелее.

Тъмна нощ, толкова тъмна,
а е тихо, само вятър я реже.
Ако мога без теб да осъмна,
ще открия във утрото нежност.

 

Празна стая, толкова празна,

по стените сенки от минало.

Прозрачни са, а ми разказват

как небето е вече изстинало.

 

Няма врата, толкова няма,

точно тя да говори ми липсва.

Луната е бяла само за двама.

Тази нощ  синьо разплисква.

© Ани Монева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??