Помня как във косите ми рошави дишаше детството.
Помня диви поляни със гъби и билки чудати...
Помня синята книга – най-скъпото свое наследство...
Помня нежната сила, с която ме гушкаше тате.
Помня строгия поглед под белите вежди на дядо
и онази престара басмяна престилка на баба.
Помня Снежка – прашинката бяла в голямото стадо.
Помня... боже, как помня до днес аромата на хляба!...
Помня как се опитвах да хващам светулките в шепи
и изпращах калинките с някакво тайно наричане...
Маргаритени листчета питах наивно и с трепет
някой, някъде там... мен дали, или не... ме обича. ...