Синьо и розово

15 jul 2010, 14:37

Poesía » De amor

1046 0 2

Сутрин, когато обличаш роклята

с цвят на очите ми,

за мен остави последното копче!

В илика на времето ще промуша

от косите снопче,

мислите ти чрез него да слушам.

Сгушени някъде в черепната килия,

изплашени от разстоянието помежду ни,

те не чакат амнистия,

а нови дрехи от думи,

за прикриване на разголените разумия.

Ще ги отключи желанието ми,

крещейки глухо:

"Вдишвам дъжд, вместо въздух!"

и като риба на сухо,

хрилете ми морзово ще напишат: "Обичам те!",

но дали ще го прочетеш

през очилата си розови?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Lidis (Лидия Сиркавара)

2010-11-13T23:49:33+02:00

Успех и от мен!Красотата на хората,както и на поетите е в различните стилове на писане.Няма еталон за най и по човек или поет.Има човещки ценности,съчетани с мироглед и усет за изразяването им.Поздрав!Имате ги!
airiskra (Искра Радева Николова)

2010-07-15T14:44:50+03:00

Много интересно описание,страхотно,хареса ми!!!