Сутрин, когато обличаш роклята
с цвят на очите ми,
за мен остави последното копче!
В илика на времето ще промуша
от косите снопче,
мислите ти чрез него да слушам.
Сгушени някъде в черепната килия,
изплашени от разстоянието помежду ни,
те не чакат амнистия,
а нови дрехи от думи,
за прикриване на разголените разумия.
Ще ги отключи желанието ми, ...