Синьо и розово
Сутрин, когато обличаш роклята
с цвят на очите ми,
за мен остави последното копче!
В илика на времето ще промуша
от косите снопче,
мислите ти чрез него да слушам.
Сгушени някъде в черепната килия,
изплашени от разстоянието помежду ни,
те не чакат амнистия,
а нови дрехи от думи,
за прикриване на разголените разумия.
Ще ги отключи желанието ми,
крещейки глухо:
"Вдишвам дъжд, вместо въздух!"
и като риба на сухо,
хрилете ми морзово ще напишат: "Обичам те!",
но дали ще го прочетеш
през очилата си розови?
© Петър Каменов All rights reserved.
