10 abr 2009, 8:51

Синьо мълчание

  Poesía
1.3K 0 33

провокирано от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161466#comments

 

 

 

 

 

Тази тъга

е луната в прозореца,

сякаш спусната

с късия миг отлетял,

а завесата в теб

е единствено горест

и отляво

те блъска само печал.

 

Тази тъга

не побира морета

и никой не гали

с шума на бели вълни,

от мастилена нощ

тя е отнета

и се впива във теб

като сини сълзи.

 

Тази тъга

е следата по чашата,

от червило

събрано в мъчни следи

и забравен остатък

на масата,

от която двама

си тръгват сами.

 

Тази тъга

е толкова трудна -

нарисувана в синьо

във черни очи,

когато една любов

уморено, бездумно

тихо си тръгва

и в синьо мълчи.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Синя дълбочина и мъдрост!Хубаво е ,че тъгата е синя, а не черна! Пропуснала съм този хубав стих Ани..Поздрави и от мен!
  • Дълбоко, дълбоко...
    и синьо...
    океан е тази тъга...
    !!!
  • Сърдечни поздрави и за двечките! Поезия!
  • Ани, и аз ще помълча малко ... А някой от древните мъдреци беше казал, че всяка тъга прибавя по нещо към мъдростта ни. Поздрав за хубавите
  • !!!
    Ани...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....