10 abr 2009, 8:51

Синьо мълчание

  Poesía
1.3K 0 33

провокирано от:

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161466#comments

 

 

 

 

 

Тази тъга

е луната в прозореца,

сякаш спусната

с късия миг отлетял,

а завесата в теб

е единствено горест

и отляво

те блъска само печал.

 

Тази тъга

не побира морета

и никой не гали

с шума на бели вълни,

от мастилена нощ

тя е отнета

и се впива във теб

като сини сълзи.

 

Тази тъга

е следата по чашата,

от червило

събрано в мъчни следи

и забравен остатък

на масата,

от която двама

си тръгват сами.

 

Тази тъга

е толкова трудна -

нарисувана в синьо

във черни очи,

когато една любов

уморено, бездумно

тихо си тръгва

и в синьо мълчи.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Синя дълбочина и мъдрост!Хубаво е ,че тъгата е синя, а не черна! Пропуснала съм този хубав стих Ани..Поздрави и от мен!
  • Дълбоко, дълбоко...
    и синьо...
    океан е тази тъга...
    !!!
  • Сърдечни поздрави и за двечките! Поезия!
  • Ани, и аз ще помълча малко ... А някой от древните мъдреци беше казал, че всяка тъга прибавя по нещо към мъдростта ни. Поздрав за хубавите
  • !!!
    Ани...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...