9 nov 2018, 13:03

Сираче

  Poesía
1.1K 0 0

"СИРАЧЕ"


      (Ивайло Йорданов)

Днес видях едно дете да плаче,
зачудих се - какво ли му тежи!?
"Знаеш ли, чичко, че съм сираче"
Хлипайки, през сълзи промълви!

"Никой си нямам - от пеленаче!
Оставили са ме, родителите ми.
Аз бях силен, чичко, обаче -
пораснах напук на всички беди!
Трудно ми бешеи много страдах -
гледаха ме хората със зли очи,
в студените нощи гладен си лягах -
никой не пожела да ме приюти!
Малък съм аз, но много видял съм!
Търпях подигравки, бой, ругатни!!
Всичко самичък аз преживял съм,
никой мен, чичко, - не ме защити!
Знаеш ли колко свещички палих?
На моите измислени рождени дни!
Представях си мама - как нежно ме гали,
а татко с подарък срещу мене върви..."

Краят на разказа аз не дочаках!
Прегърнах го силно - облян във сълзи
"Ела" му казах, "подай си ръката,
от днес нататък, мой син ще си ти".

 

И. Йорданов




 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...