"СИРАЧЕ"

      (Ивайло Йорданов)

Днес видях едно дете да плаче,
зачудих се - какво ли му тежи!?
"Знаеш ли, чичко, че съм сираче"
Хлипайки, през сълзи промълви!

"Никой си нямам - от пеленаче!
Оставили са ме, родителите ми.
Аз бях силен, чичко, обаче -
пораснах напук на всички беди!
Трудно ми бешеи много страдах -
гледаха ме хората със зли очи,
в студените нощи гладен си лягах -
никой не пожела да ме приюти!
Малък съм аз, но много видял съм!
Търпях подигравки, бой, ругатни!!
Всичко самичък аз преживял съм,
никой мен, чичко, - не ме защити!
Знаеш ли колко свещички палих?
На моите измислени рождени дни!
Представях си мама - как нежно ме гали,
а татко с подарък срещу мене върви..."

Краят на разказа аз не дочаках!
Прегърнах го силно - облян във сълзи
"Ела" му казах, "подай си ръката,
от днес нататък, мой син ще си ти".

И. Йорданов