Сираче
"СИРАЧЕ"
(Ивайло Йорданов)
Днес видях едно дете да плаче,
зачудих се - какво ли му тежи!?
"Знаеш ли, чичко, че съм сираче"
Хлипайки, през сълзи промълви!
"Никой си нямам - от пеленаче!
Оставили са ме, родителите ми.
Аз бях силен, чичко, обаче -
пораснах напук на всички беди!
Трудно ми бешеи много страдах -
гледаха ме хората със зли очи,
в студените нощи гладен си лягах -
никой не пожела да ме приюти!
Малък съм аз, но много видял съм!
Търпях подигравки, бой, ругатни!!
Всичко самичък аз преживял съм,
никой мен, чичко, - не ме защити!
Знаеш ли колко свещички палих?
На моите измислени рождени дни!
Представях си мама - как нежно ме гали,
а татко с подарък срещу мене върви..."
Краят на разказа аз не дочаках!
Прегърнах го силно - облян във сълзи
"Ела" му казах, "подай си ръката,
от днес нататък, мой син ще си ти".
И. Йорданов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Йорданов Всички права запазени