11 sept 2012, 13:18  

Сирена

613 0 2


 

 

Разпадната на хиляди прашинки,

а вятърът на спомен ме отнема,

ще скоча от високо сред вълните,

и с тях на вечен път аз ще поема.

 

По всички океани и морета

ще скитам неуморна и красива.

И изгреви, и залези ще срещам

навсякъде, където съм щастлива.

 

С големи кораби ще се надбягвам,

по гребен на вълна ще се катеря.

Не спирам ни за миг да се надявам,

че някога все пак ще те намеря.

 

Тогава ще притихна укротена,

към дъното полека ще се спусна.

Ще се превърна в приказна сирена

и няма никога да те напусна.

 


                                                                                        Вили Димитрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...