11 sept 2012, 13:18  

Сирена

615 0 2


 

 

Разпадната на хиляди прашинки,

а вятърът на спомен ме отнема,

ще скоча от високо сред вълните,

и с тях на вечен път аз ще поема.

 

По всички океани и морета

ще скитам неуморна и красива.

И изгреви, и залези ще срещам

навсякъде, където съм щастлива.

 

С големи кораби ще се надбягвам,

по гребен на вълна ще се катеря.

Не спирам ни за миг да се надявам,

че някога все пак ще те намеря.

 

Тогава ще притихна укротена,

към дъното полека ще се спусна.

Ще се превърна в приказна сирена

и няма никога да те напусна.

 


                                                                                        Вили Димитрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...