Той българина мой все си е сиромах,
но другото е важно за него всякога.
Да е здрав той и децата му, челядта,
да са сити те, а той понякога с празен стомах.
Все той на чорбаджийте наши слугува,
но с своя беден брат по съдба другарува.
И все живее бедно но весел в сиромашията,
той никога не се навежда, не превива шията!!
Сиромах човек но с добро сърце и душа,
в един живот изпълнен с тъга и с борба!
Една борба за хляба, за рода и челядта,
за тях той дава мило и драго всякога!
А като на мегдана чуе той свирнята,
музика на кавал и на родопска гайда.
Сърце му скача и на хорото той заигра,
с млада мома заедно хванати ръка за ръка.
Това е неговата усмивка, това му е радостта,
и ще забрави той за тегоби и за мъката.
Сега е на хорото българско с братята,
и те като него сиромаси но с добра душа!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados