Сиромах 

Той българина мой все си е сиромах,

но другото е важно за него всякога.

Да е здрав той и децата му, челядта,

да са сити те, а той понякога с празен стомах.

Все той на чорбаджийте наши слугува,

но с своя беден брат по съдба другарува.

И все живее бедно но весел в сиромашията,

той никога не се навежда, не превива шията!!

Сиромах човек но с добро сърце и душа,

в един живот изпълнен с тъга и с борба!

Една борба за хляба, за рода и челядта,

за тях той дава мило и драго всякога!

А като на мегдана чуе той свирнята,

музика на кавал и на родопска гайда.

Сърце му скача и на хорото той заигра,

с млада мома заедно хванати ръка за ръка.

Това е неговата усмивка, това му е радостта,

и ще забрави той за тегоби и за мъката.

Сега е на хорото българско с братята,

и те като него сиромаси но с добра душа!