„Сиромашко” лято...
Когато гаргите тревожно
над мен се вият на ята,
досещам се, че неотложно
сега пристъпва Есента...
А вятър северен забрулил,
листата жълти разпилял,
подгонил облаците лудо-
Земята с гняв е обладал...
Стърчат дървета оголели
и вместо глъч и суета,
в гнезда на птици отлетели- ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse