„Сиромашко” лято...
„Сиромашко” лято...
Когато гаргите тревожно
над мен се вият на ята,
досещам се, че неотложно
сега пристъпва Есента...
А вятър северен забрулил,
листата жълти разпилял,
подгонил облаците лудо-
Земята с гняв е обладал...
Стърчат дървета оголели
и вместо глъч и суета,
в гнезда на птици отлетели-
рояк от есенни листа...
... Но в миг полъхва южен вятър
със топъл порив напорист
и като сприя над земята
завихря лудо лист по лист.
А щом и Слънцето пробива
през облачната пелена,
макар и в друга перспектива-
разлива лятна топлина.
Обичам тия дни прекрасни
във този променлив сезон,
дъхът им топъл ме прехласва-
на хризантеми и озон...
Но осъзнавам, че последни
са тия „сиромашки” дни
в изнизващите се легенди
за летни нощи под звезди...
... Чаровно „сиромашко” лято,
последен вик на Есента,
ти с много сладост си богато
и с приглушена красота!...
А вятърът в очите гложди
и уча древният урок:
как правят подлудели дрожди
на вино гроздовия сок...
И как то дълго отлежава
във нови бъчви за „букет”,
и колкото по остарява
е с по божествен пиетет!...
... Но чувствата са по-тревожни,
когато вече съм прозрял,
че част от тях не са възможни,
а другите съм разпилял!...
... А от това ли, че последна
в Живота ми е може би,
то Любовта е по-вълшебна
внезапно ли ме сполети!...
Коста Качев,
22.10.2013 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
