jollyroger (Коста Качев)
1544 16
23.10.2013 г., 11:43 ч.

„Сиромашко” лято... 

  Поезия » Пейзажна
561 0 4

 

 

„Сиромашко” лято...

 

Когато гаргите тревожно

над мен се вият на ята,

досещам се, че неотложно

сега пристъпва Есента...

 

А вятър северен забрулил,

листата жълти разпилял,

подгонил облаците лудо-

Земята с гняв е обладал...

 

Стърчат дървета оголели

и вместо глъч и суета,

в гнезда на птици отлетели-

рояк от есенни листа...

 

... Но в миг полъхва южен вятър

със топъл порив напорист

и като сприя над земята

завихря лудо лист по лист.

 

А щом и Слънцето пробива

през облачната пелена,

макар и в друга перспектива-

разлива лятна топлина.

 

Обичам тия дни прекрасни

във този променлив сезон,

дъхът им топъл ме прехласва-

на хризантеми и озон...

 

Но осъзнавам, че последни

са тия „сиромашки” дни

в изнизващите се легенди

за летни нощи под звезди...

 

... Чаровно „сиромашко” лято,

последен вик на Есента,

ти с много сладост си богато

и с приглушена красота!...

 

А вятърът в очите гложди

и уча древният урок:

как правят подлудели дрожди

на вино гроздовия сок...

 

И как то дълго отлежава

във нови бъчви за „букет”,

и колкото по остарява

е с по божествен пиетет!...

 

... Но чувствата са по-тревожни,

когато вече съм прозрял,

че част от тях не са възможни,

а другите съм разпилял!...

 

... А от това ли, че последна

в Живота ми е може би,

то Любовта е по-вълшебна

внезапно ли ме сполети!...

 

Коста Качев,

22.10.2013 год.

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??