A сякаш беше вчера (днес струва ми се сън),
когато безразсъдно се втурвах аз навън.
В теб влюбена безумно, притичвах час по час,
обичах безрезервно, изпаднала в захлас.
Забравила за грижи, обзета от екстаз,
не спирах да мечтая, замислена за нас.
Но времето припряно не можех аз да спра,
и някъде със него животът отлетя.
Съдбата пък присмя се на смелите мечти
и пътищата наши свирепо раздели.
Мъчителната болка за миг увеличи,
но силната любов не успя да заличи. ...