Сиротна
A сякаш беше вчера (днес струва ми се сън),
когато безразсъдно се втурвах аз навън.
В теб влюбена безумно, притичвах час по час,
обичах безрезервно, изпаднала в захлас.
Забравила за грижи, обзета от екстаз,
не спирах да мечтая, замислена за нас.
Но времето припряно не можех аз да спра,
и някъде със него животът отлетя.
Съдбата пък присмя се на смелите мечти
и пътищата наши свирепо раздели.
Мъчителната болка за миг увеличи,
но силната любов не успя да заличи.
Оставена сиротна душата заболя
(сто рани да закърпя – отново ще кървя).
Сега съм раздробена, но може би отвъд
в любов ще пропътувам оставащия път.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
