Сиротна душа
883
0
0
Душата ми сиротна си остана
като капчица вода, далеч от океана.
И болката, и мъката, че теб те няма,
превърнаха сърцето ми в рана.
С вопъл думите ми стихнаха
сред безнадеждна хорска пустота.
И само тялото ми днес те вика,
отново да пресътвори мига.
Но теб те няма. Ти си надалече,
приютил се в други две ръце.
Поне щастлив да знаех, че си вече,
щях да те забравя на часà.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Недялкова Todos los derechos reservados
