Сиротна душа

15 ene 2011, 19:43

Poesía » De amor

671 0 0

Душата ми сиротна си остана

като капчица вода, далеч от океана.

И болката, и мъката, че теб те няма,

превърнаха сърцето ми в рана.

С вопъл думите ми стихнаха

сред безнадеждна хорска пустота.

И само тялото ми днес те вика,

отново да пресътвори мига.

Но теб те няма. Ти си надалече,

приютил се в други две ръце.

Поне щастлив да знаех, че си вече,

щях да те забравя на часà.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.