Сиротна душа
881
0
0
Душата ми сиротна си остана
като капчица вода, далеч от океана.
И болката, и мъката, че теб те няма,
превърнаха сърцето ми в рана.
С вопъл думите ми стихнаха
сред безнадеждна хорска пустота.
И само тялото ми днес те вика,
отново да пресътвори мига.
Но теб те няма. Ти си надалече,
приютил се в други две ръце.
Поне щастлив да знаех, че си вече,
щях да те забравя на часà.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Недялкова Всички права запазени
