Душата ми сиротна си остана
като капчица вода, далеч от океана.
И болката, и мъката, че теб те няма,
превърнаха сърцето ми в рана.
С вопъл думите ми стихнаха
сред безнадеждна хорска пустота.
И само тялото ми днес те вика,
отново да пресътвори мига.
Но теб те няма. Ти си надалече,
приютил се в други две ръце.
Поне щастлив да знаех, че си вече,
щях да те забравя на часà.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up