25 feb 2009, 6:40

Сиротно

  Poesía
1.2K 0 5
Сиротно

Ще хвана аз сърцето си в ръце
и ще си го нося някъде самотно.
Не искам ти да виждаш моето лице
тъй плачещо, тъй жално, тъй сиротно.
 
Ръка във друга ще положа -
ще сгрея хладния копнеж.
Сърцето ми е мрачно ложе,
лицето ми е каменен строеж.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво. Много ми хареса. Успехи. Давай все така.
  • Прекрасно! Страхотно! Браво!

    "Строеж" много добре си влиза в текста Не мисля, че друга дума би могла да я замени. Пасва идеално!
  • То ясно, ама ме вкара в битовизъм тая дума по някакъв начин... Хубава вечер!

  • Може би си права, но нито едно от изброениете от теб нямат този гробовен и мрачен смисъл. Строеж го разбирай като постройка - нещо желязно и мъртво, лишено от душа.
  • Еее, толкова хубаво вървеше, а последния ред... Защо така на финала!? Този "строеж" направо ме изхвърли от внушението. Има толкова други подходящи думи и рими... сърдечен бодеж, метеж, скреж, което ми напомня:
    "Сърцето ми е мрачно ложе,
    лицето ми покрито в скреж."
    или
    "косите ми покрити... в скреж."
    Извинявай, просто мое мнение...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...