25.02.2009 г., 6:40

Сиротно

Поезия

1.2K 0 5

Сиротно

Ще хвана аз сърцето си в ръце
и ще си го нося някъде самотно.
Не искам ти да виждаш моето лице
тъй плачещо, тъй жално, тъй сиротно.

Ръка във друга ще положа -
ще сгрея хладния копнеж.
Сърцето ми е мрачно ложе,
лицето ми е каменен строеж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Greg (Светослав Григоров)

Браво. Много ми хареса. Успехи. Давай все така.

2009-06-15T14:33:20+03:00
jujkavn (Жани Стоянова)

Прекрасно! Страхотно! Браво!

"Строеж" много добре си влиза в текста Не мисля, че друга дума би могла да я замени. Пасва идеално!

2009-03-14T12:26:07+02:00
Човек (Анна Станоева)

То ясно, ама ме вкара в битовизъм тая дума по някакъв начин... Хубава вечер!

2009-02-25T16:59:35+02:00
ellytov (Ели)

Може би си права, но нито едно от изброениете от теб нямат този гробовен и мрачен смисъл. Строеж го разбирай като постройка - нещо желязно и мъртво, лишено от душа.

2009-02-25T16:49:43+02:00
Човек (Анна Станоева)

Еее, толкова хубаво вървеше, а последния ред... Защо така на финала!? Този "строеж" направо ме изхвърли от внушението. Има толкова други подходящи думи и рими... сърдечен бодеж, метеж, скреж, което ми напомня:
"Сърцето ми е мрачно ложе,
лицето ми покрито в скреж."
или
"косите ми покрити... в скреж."
Извинявай, просто мое мнение...

2009-02-25T14:45:02+02:00