Сива лъжа

Стая студена, четири сиви стени, 

запотени стъкла с капчици спомени,

мисли заплетени, думи болезнени.

Очи, замъглени от дим и тъга,

празни и черни, виждали са само лъжа.

Сърцето трепери и ръцете с него.

Стои тя на пода в тъмната стая,

бяга отново с алкохол и цигара.

С вина преглъща, а душата мълчи.

В бутилката остана само презрение,

не намира тя вече ни глътка облекчение.

Цигарен дим се изплъзва между 

плътни червени устни, за още страст молещи.

 В този миг и времето  спира, ала спомените - не.