Сива лъжа
670
0
0
Стая студена, четири сиви стени,
запотени стъкла с капчици спомени,
мисли заплетени, думи болезнени.
Очи, замъглени от дим и тъга,
празни и черни, виждали са само лъжа.
Сърцето трепери и ръцете с него.
Стои тя на пода в тъмната стая,
бяга отново с алкохол и цигара.
С вина преглъща, а душата мълчи.
В бутилката остана само презрение,
не намира тя вече ни глътка облекчение.
Цигарен дим се изплъзва между
плътни червени устни, за още страст молещи.
В този миг и времето спира, ала спомените - не.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирена Събева Всички права запазени
