20 jun 2015, 20:01  

Сива реалност

  Poesía » Civil
699 0 2

СИВА РЕАЛНОСТ

 

Месата ти гният, народе мой,

на позорен стълб в свещена земя.

Гладът те завърза сред грозният вой

с политико-всеядната злобна ламя.

 

Пъшкаш под новото робство,

а алчни копои във пазвата душат,

„клетници” трупат богатство,

парите си мръсни във гроб да намушат.

 

Доволни прасета, грухтят,

нямат мяра и срам, и дори

на гладния нагло подхвърлят

шепа милост – сухи трохи.

 

Страната прилича на морга,

студена, завинаги спи.

И в тази мъртвешка каторга

отчаян, народе, си ти.

 

=================================

 

Плачът ви надгробен прониза небето,

мерзавци със сила и власт,

във криптата свършва за вас битието,

във пъклен и горестен свят.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че взе отношение, Георги!
  • Не харесвам подобни теми, защото положението в страната е реално отражение на интелекта, духовността и ценностите на обитаващите я! Виновни са всички! За грешните си решения да дават власт на идиоти и крадци, виновни са и с бездействието и бездушието си! Затова не виждам смисъл да пиша за такива неща, до болка очевидни, камо ли пък да защитавам едно такова население, в болшинството си лишено от елементарни белези на здрав разум и морал. Но адмирирам хората, които пишат за това, необходимо е все пак някой да описва провала на нацията.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...