20 jun 2015, 20:01  

Сива реалност

  Poesía » Civil
697 0 2

СИВА РЕАЛНОСТ

 

Месата ти гният, народе мой,

на позорен стълб в свещена земя.

Гладът те завърза сред грозният вой

с политико-всеядната злобна ламя.

 

Пъшкаш под новото робство,

а алчни копои във пазвата душат,

„клетници” трупат богатство,

парите си мръсни във гроб да намушат.

 

Доволни прасета, грухтят,

нямат мяра и срам, и дори

на гладния нагло подхвърлят

шепа милост – сухи трохи.

 

Страната прилича на морга,

студена, завинаги спи.

И в тази мъртвешка каторга

отчаян, народе, си ти.

 

=================================

 

Плачът ви надгробен прониза небето,

мерзавци със сила и власт,

във криптата свършва за вас битието,

във пъклен и горестен свят.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, че взе отношение, Георги!
  • Не харесвам подобни теми, защото положението в страната е реално отражение на интелекта, духовността и ценностите на обитаващите я! Виновни са всички! За грешните си решения да дават власт на идиоти и крадци, виновни са и с бездействието и бездушието си! Затова не виждам смисъл да пиша за такива неща, до болка очевидни, камо ли пък да защитавам едно такова население, в болшинството си лишено от елементарни белези на здрав разум и морал. Но адмирирам хората, които пишат за това, необходимо е все пак някой да описва провала на нацията.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...