11 nov 2012, 21:28

Сиви клони

  Poesía » Otra
1K 0 0

Път през сиви клони
на пълна с мъх гора.
Това е сън.
Това е сляпост.
Еленът там - със черните очи,
наднича да ме види.
Има вятър
в този сън и мен.
Ноември, казват - винаги е пълен
с плодове на лудостта
и пушек на комини.
Мъртви птици,
уболи се
в копнежа по юга.
Птици, които никога не ще отлетят.
Цветя, които ще зимуват в земята.
Надежди, удавени в дъжда.
Пух, летящ край гробовете
на розовите листенца на пролетта.

Ноември казвам -
и съзирам
конците на тъгата.
Сивите конци на гоблена,
окачен на стената
срещу входната врата.
В къщата на самотната ми вечер.
Моят вечен приют,
където никой не идва на гости.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВЕСЕЛИНА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...