17 feb 2018, 1:51

Сиво

  Poesía
664 3 8

Сивичко е вън и аз сивея 

понякога в свойта сивота.

Понякога потапям се в нея,

понякога в простора  и' летя.

 

Облачно е, даже дъждоносно. 

Аз не се боя от дъждове

щом облаците мога да докосна,

макар и дъждоносни да са те.

 

Ще се излеят, после ще са бели,

над тях ще грейнат слънчеви лъчи

във всички мисли светло - изтрезнели, 

дъждът отмива – сиво не личи! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

МаЖор

12.02.2018год.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...