Сиво
Сивичко е вън и аз сивея
понякога в свойта сивота.
Понякога потапям се в нея,
понякога в простора и' летя.
Облачно е, даже дъждоносно.
Аз не се боя от дъждове
щом облаците мога да докосна,
макар и дъждоносни да са те.
Ще се излеят, после ще са бели,
над тях ще грейнат слънчеви лъчи
във всички мисли светло - изтрезнели,
дъждът отмива – сиво не личи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Божкова Все права защищены
