Сивичко е вън и аз сивея
понякога в свойта сивота.
Понякога потапям се в нея,
понякога в простора и' летя.
Облачно е, даже дъждоносно.
Аз не се боя от дъждове
щом облаците мога да докосна,
макар и дъждоносни да са те.
Ще се излеят, после ще са бели,
над тях ще грейнат слънчеви лъчи
във всички мисли светло - изтрезнели,
дъждът отмива – сиво не личи!
© Мария Божкова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
