15 may 2009, 20:21

Сиво 

  Poesía » Otra
657 0 1

В сивите градини на самотата

                        сиви плодове бера,

в устието на сивата река

                        пера си сивата душа.

 


Сив е светът, в който аз линея,

сиви хора сиви дни живеят.

Сива мъка и сива радост се редуват,

сиви проблеми сиво ежедневие запълват.

 


По сивите улици безкрайни

                        сиви надежди разпилявам,

в сиви стаи със сиви хора,

                        сиви разговори водя.

 


В цялата тази сивота, сива съм и аз.

Сиви сълзи окаяно в сиви очи напират.

Сива немощност потиска

червената искра на мойта душа!

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??