Сиво
949
0
1
В сивите градини на самотата
сиви плодове бера,
в устието на сивата река
пера си сивата душа.
Сив е светът, в който аз линея,
сиви хора сиви дни живеят.
Сива мъка и сива радост се редуват,
сиви проблеми сиво ежедневие запълват.
По сивите улици безкрайни
сиви надежди разпилявам,
в сиви стаи със сиви хора,
сиви разговори водя.
В цялата тази сивота, сива съм и аз.
Сиви сълзи окаяно в сиви очи напират.
Сива немощност потиска
червената искра на мойта душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Снежана Петрова Все права защищены
