27 mar 2007, 12:15
Сивота
Сивотата ме обгърнала,
не зная вече коя съм
и за какво живея.
Всеки ден от работа в къщи
и приятелите си забравих,
и усещането, че съм млада.
Единствено борбата
за оцеляване остана.
Изморена се прибирах,
а вкъщи чака ме разправия,
без никой да ме разбира,
че изморена съм вече от
тази сивота на моето ежедневие.
Искам да съм като волна птица,
да полетя безгрижно нейде.
Да бъда като див кон,
пропускайки из полята.
Стига толкова сивота,
искам да сложа розовите очила.
не зная вече коя съм
и за какво живея.
Всеки ден от работа в къщи
и приятелите си забравих,
и усещането, че съм млада.
Единствено борбата
за оцеляване остана.
Изморена се прибирах,
а вкъщи чака ме разправия,
без никой да ме разбира,
че изморена съм вече от
тази сивота на моето ежедневие.
Искам да съм като волна птица,
да полетя безгрижно нейде.
Да бъда като див кон,
пропускайки из полята.
Стига толкова сивота,
искам да сложа розовите очила.
© Юлия Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
сладко и доста тъжно.а колкото до приятелите - имай късмет да не дойдеш в най-скоро време и ще видиш какво се казва ярост -
Сложи ги!
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
