27.03.2007 г., 12:15 ч.

Сивота 

  Поезия
449 0 2
Сивотата ме обгърнала,
не зная вече коя съм
и за какво живея.
Всеки ден от работа в къщи
и приятелите си забравих,
и усещането, че съм млада.
Единствено борбата
за оцеляване остана.
Изморена се прибирах,
а вкъщи чака ме разправия,
без никой да ме разбира,
че изморена съм вече от
тази сивота на моето ежедневие.
Искам да съм като волна птица,
да полетя безгрижно нейде.
Да бъда като див кон,
пропускайки из полята.
Стига толкова сивота,
искам да сложа розовите очила.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??