Сивота
Сивотата ме обгърнала,
не зная вече коя съм
и за какво живея.
Всеки ден от работа в къщи
и приятелите си забравих,
и усещането, че съм млада.
Единствено борбата
за оцеляване остана.
Изморена се прибирах,
а вкъщи чака ме разправия,
без никой да ме разбира,
че изморена съм вече от
тази сивота на моето ежедневие.
Искам да съм като волна птица,
да полетя безгрижно нейде.
Да бъда като див кон,
пропускайки из полята.
Стига толкова сивота,
искам да сложа розовите очила.
не зная вече коя съм
и за какво живея.
Всеки ден от работа в къщи
и приятелите си забравих,
и усещането, че съм млада.
Единствено борбата
за оцеляване остана.
Изморена се прибирах,
а вкъщи чака ме разправия,
без никой да ме разбира,
че изморена съм вече от
тази сивота на моето ежедневие.
Искам да съм като волна птица,
да полетя безгрижно нейде.
Да бъда като див кон,
пропускайки из полята.
Стига толкова сивота,
искам да сложа розовите очила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Илиева Всички права запазени
сладко и доста тъжно.а колкото до приятелите - имай късмет да не дойдеш в най-скоро време и ще видиш какво се казва ярост
