Вплитаме устни в безкрайно мълчание.
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.
Знаем, че искаме лудата близост.
Огнена длан по осанката слиза.
Устни и устни – добро съчетание.
Станали жертви на свише деяние.
Трепет и стон ни заключват в магия.
Божия нощ във небето се вие.
Пие от чаши на приказни маси.
Май че празнувахме Ние?
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados