29.06.2017 г., 17:42 ч.

Сияещо мълчание 

  Поезия » Любовна
257 0 0

Вплитаме устни в безкрайно мълчание.
Устни, в които препуска сияние.
Правим духовно, любовно признание.
Чувствам комфортно и твърдо замайване.

Знаем, че искаме лудата близост.
Огнена длан по осанката слиза.
Устни и устни – добро съчетание.
Станали жертви на свише деяние.

Трепет и стон ни заключват в магия.
Божия нощ във небето се вие.
Пие от чаши на приказни маси.
Май че празнувахме Ние?

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??