18 mar 2012, 0:14

Сияние

  Poesía
662 0 0

Все се чудех как така
родил си се с нишка от светлината
и с зеници от хиляди слънца
озаряваше ъглите на душата ми.
И все се чудя за каква заслуга
съдбата ме дари с онази ти усмивка,
която те разтапя между другото,
когато човек безпомощно започва да те иска.
Още не зная как точно аз,
сред еретически молитви и самодивски ритуали,
получих безценен символ, че “Бог е с нас”.
В Бог не повярвах. Особено, когато той си взе сиянието.
Навярно петнайсет бяха твърде много.
Навярно светът с повече би изгорял,
ако шестнайста година го благославяше огънят ти.
И светът оцеля. А в мене пепел и ледници останаха.
На който и сега да светиш,
навярно знае, че си благодат
и нещо като Бог го вплита във сърцето му.
В Бог не повярвах, но обещавам в друг живот да те срещна пак.

17.03.2012г.
гр. Сопот
автор: ©Събина Брайчева


На Емануел

* Емануел, от иврит, означава “Бог е с нас”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...