18 mar 2012, 0:14

Сияние

  Poesía
650 0 0

Все се чудех как така
родил си се с нишка от светлината
и с зеници от хиляди слънца
озаряваше ъглите на душата ми.
И все се чудя за каква заслуга
съдбата ме дари с онази ти усмивка,
която те разтапя между другото,
когато човек безпомощно започва да те иска.
Още не зная как точно аз,
сред еретически молитви и самодивски ритуали,
получих безценен символ, че “Бог е с нас”.
В Бог не повярвах. Особено, когато той си взе сиянието.
Навярно петнайсет бяха твърде много.
Навярно светът с повече би изгорял,
ако шестнайста година го благославяше огънят ти.
И светът оцеля. А в мене пепел и ледници останаха.
На който и сега да светиш,
навярно знае, че си благодат
и нещо като Бог го вплита във сърцето му.
В Бог не повярвах, но обещавам в друг живот да те срещна пак.

17.03.2012г.
гр. Сопот
автор: ©Събина Брайчева


На Емануел

* Емануел, от иврит, означава “Бог е с нас”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...