Сияние
651
0
4
СИЯНИЕ
В изоставен фургон в планината,
покрай път криволичещ и тесен,
ме завари веднъж тъмнината
на мъгливата, сънена есен.
През нощта от студа се събудих
и запалих ръждивата печка -
хладината среднощна прокуди
една малка кибритена клечка.
В миг големи оси от стените
(по научному как ли им казват?)
право в огъня взеха да влитат,
като бойни летци-камикадзе.
И тръпчивият дим от телцата
загорча като вкиснало вино...
С колко страшна цена светлината
заплатиха летците невинни!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Асен Димитров Todos los derechos reservados
