20 may 2007, 11:55

... сияния в очите....

  Poesía
675 0 9
Ела със мен, със лунните сияния
по недостигнатите върхове,
докоснатите във съня мечтания
да се превърнат в живи светове.
Кристали розови са мислите,
обгърнали ни в алени желания
и сини полети са дланите,
преплетени в крила от истини.
От тази цветна приказност
на нескритите горения в очите,
светлеем до пределна святост
във сребърните капки на сълзите.
Рисуваните в сънища видения
сега обкичват ни телата,
достигнали със теб сияния
на лунните мечтания в очите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...