20.05.2007 г., 11:55

... сияния в очите....

672 0 9
Ела със мен, със лунните сияния
по недостигнатите върхове,
докоснатите във съня мечтания
да се превърнат в живи светове.
Кристали розови са мислите,
обгърнали ни в алени желания
и сини полети са дланите,
преплетени в крила от истини.
От тази цветна приказност
на нескритите горения в очите,
светлеем до пределна святост
във сребърните капки на сълзите.
Рисуваните в сънища видения
сега обкичват ни телата,
достигнали със теб сияния
на лунните мечтания в очите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...