7 dic 2018, 1:11

Сизифов труд

Poesía

949 1 6

Приветства народът новия ред,
изпълнен с красиви химери,
с дружно "Ура!" и хукна напред –
баира към новия ден да катери.

И уж не изглеждаше стръмно, но ето –
мъчно и дълго народът катери...
Измори се, подхлъзна се, падна в дерето –
дерето дълбоко на своето вчера.

А там го чакаше... новият ред
със нови красиви химери.
Ревна народът и хукна напред.
Напред и нагоре – към своето вчера.

Предари Безмузов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Остават водачите...
някой трябва да търси
други химери...

2018-12-09T18:35:53+02:00
palenka (П Антонова)

щом някои намират смисъл в безсмислието, да бутат! както се казва - всеки се спасява поединично!

2018-12-07T11:01:23+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Паленка, ако грешната цел е усилието на човека да изтърпи наказанието си, но все не успява, съвсем не е от простотия! Тарикатите успяват веднъж и след това...Кой им вярва?! Щом си решила да воюваш, ще получиш война! Но щом си благонамерен, ще спечелиш войната без битка.

2018-12-07T10:36:49+02:00
генек (Георги Коновски)

Сизифов, ама труд... Труд, ама сизифов...
Хубаво...

2018-12-07T09:17:06+02:00
palenka (П Антонова)

грешната мишена не е цел, а обреченост! ама Сизиф като е бил прост и вместо да "изтърколи камъка без да иска", продължил да си го бута - е така се раждат вицовете!

2018-12-07T06:26:56+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0